Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2013 17:35 - Толерантността на българския народ-къде сбъркахме
Автор: vchaslisam Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1264 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.03.2013 21:32


 

         За толерантността на българския народ може да се говори много. Ние сме един от малкото народи, които толерират всичко и всеки, но най-вече себе си. Толерираме простотията, пишем по социалните мрежи- подкрепяме „изстрадали” 12 годишни деца, които си нямат представа от живота, но вече са срещнали първата си любов,първата чашка, за съжаление някой от от тях са срещнали и първата спринцовка. Забравяме кои сме. Помним как сме били невръстни деца и сме си играли с колички, ритали сме безгрижно, гонели сме се и въобще нещата, които сме смятали за нормални, сега са заличени от новото разглезено и вманиачено поколение.
       До скоро си мислех, че аз съм част от новото поколение, но явно съм  грешал. Не съм забелязал как неусетно времето е минало и децата, които са били на 1-2 години вече са на 10. Не бях забелязал и колко различни са те от нас. Просто сме загубили разсъдъка си и сме оставили нещата на произвола. Децата на 8 не искат вече да бягат навън. За тях ценност номер едно е да имат новият
iPhone 5, защото айфон 4 вече е твърде стар...                                  
       Десетгодишните момичета не си играят с кукли
, а си правят снимки за социалните мрежи и то  какви снимки… Намазани с тонове грим, с колкото и околовръстна жрица не би се показала, тя вече е най-популярната, защото тридесед изверга са я харесали и дебнат момент, в който да я причакат някъде- да я „опознаят” по –добре. Децата вече нямат детство.. И сигурно не бих повярвал и на половината неща , ако не ми бяха дадени живи примери. Как дечица на по 5-10 години имат по-богата сексуална култура от нас, как се филмират и правят неща, който си нямат и на представа какви точно са. Разказаха ми истинска случка , как две момченца на по 9-10 години си говорели. Ще ги цитирам, защото искам да покажа до къде е стигнала нашата „толерантност” : „- Днеска май ще ми се отвори парашута”- „Тая нещо не иска да ми пуска..”. Обзалагам се че нито едно от момчетата, няма да може да ми обясни какво е казало, но няма значение. Други дечица пък обсъждали къде си криели стероидите. Е разбира се, как може да си на 10 и да не пиеш стероиди, даже си доста закъснял. Искам да ви споделя още много неща , така че да не се отнасяме.
           Толерират се и куп други работи, като насилието в училище например. Той е дебел и не може да се защитава, я да му хвърля един тупаник.. Училищата се превърнаха в гета, в които всеки се опитва да спечели слава и надмощие. Момичетата в училище се превръщат в безкруполни кучки и се опитват да управляват всички, да бъдат номер едно във всичко и да мачкат всички под тяхното социално ниво. Обличат се в маркови дрешки от главата до петите без да осъзнават дори, мацат се с огромни количества грим, че когато са без него се чудиш абе това съшото момиче ли е, или не. И за какво е всичко това, за да се харесаме на някой и да сме актуални за ден, два. Да съберем много лайкове на извратените и разголени снимки във фейсбук. Уж разправяха, че там отиваме да ни възпитат, а накрая учителите се отказаха от нас по обясними причини и което е по лошо, ние – обществото се отказва от самите себе си.
          И все пак не само училищното насилие е проблем. Толерирането на домашно насилие. Мъже без достойнство бият жените и децата си, защото са комплексирани от това колко душевно изостанали са и поради това- решили да си го изкарат на някого. Хората се оплакват, но никой не действа, има ли смисъл в това? И не е ли странно най-много да се оплакват хора, които имат вина в затъването на обществото в една голяма социална дупка? Една огромна маса от днешните българи не могат да обяснят значението да думата толерантност. Тази дума се е превърнала в „мръсна”, защото неправилното и употребяване е създало едно плачевно поколение.
        Третокласниците ходят по кафенетата, пушат и пият спокойно- не ги интересува нищо , все пак те са „над закона”. Дискотеките се напълниха с хлапетии, които се „разбиват” на новата песен на Азис и си опъват от джойнта даден от непознат чичко, защото е модерно да се „направиш”, какво те интересува, че същия този чичко може да иска нещо друго в замяна по-късно. Много сериозни родители включително и моите , ще кажат виновна е чалгата и ще са почти прави. Като човек, който се занимава с музика от както се помни, ще се осмеля да ги поправя- не е виновна самата музика, виновна е чалга културата, която е започнала своето изграждане по времето, през което нашите родители са били колкото нас.  Не съдя поп-фолк изпълнителите.. съдя тези, които им подражават без да разбират, че това е просто музика и то предназначена за хора не на тяхната възраст. Не може момиче на 12 да пее, че има мъжете за играчки и иска само пачки и други подобни безсмислици. Децата вече не разбират и не слушат стойностна музика, не правят разлика, че тази песен е направена за фон с идеята да не се слуша особено. НЕ, Азис и Ваня са по-важни и по- хубави от Бон Джоуви и  и Рияна например. Така че скъпи родители,  подкрепям ви, но с лека поправка, не чалгата разваля децата ви, а чалга културата.                     Но и това не е най-големият проблем. Българската толерантност е на такова ниво, че сме склонни да приемаме глупостта на хората за нещо уникално и веднага да попиваме в нашите мозъци с по-малко гънки, защото все пак четенето е за задръстените.. Защо да не се натряскам с тайфата, ставам на 12 за Бога зрял човек съм. А ако видя някой да чете, много ясно че ще му скъсам книгата и ще му тегля един бой, за дето се опитва да се прави на по-образован от мен.  А знаете ли, драги читатели, че тези дечица след време ще дават съвети на нашите деца? А може би просто сме забравили смисъла на думата толерантност?                    
          Толерантност значи търпимост, разбиране или просто подкрепа на групи, независимо дали са малцинствени, социалнослаби, страдащи от заболявания и така нататък. Веднага давам пример за толеранство на българският народ. Годината е 1943, Втората световна война е в разгара си, милиони евреи стават жертви на холокостта, благодарение на един диктатор, който също е бил толериран в началото, но да не се отплескваме. Примерът, който ще дам е как цар Борис 3ти успява да спаси над 50 000 евреи от газовите камери. Това дами и господа е толерантност. Толерантност е взаимното съжителство на турци, роми и българи, без нито един от етносите да се опитва да направи мръсно на другия.
          А сега да обясня на младите читатели,  на 10-12 години, които са „лоши момчета и момичета”, но с „ добри сърца” и винаги готови да помогнат. Една кутия цигари в България струва средно 5 лева. Колкото по „популрен” си, толково повече трбява да пушиш естествено. Един дарителски смс за кампания, която евентуално не е фалшива и парите отиват на точното място, в повечето случаи струва 1 лев.  И така, по данни от 2011 , в Република България живеят около 1 172 000 деца. Да речем, че половината от тях са над 10 години. Да речем,  2/3 от децата над 10 години не са се самозабравили и решили да се издигат в очите на слепите.  Остава 1/3 от тези 586 000, което приблизително прави 195 000. Ако тези 195 000 вместо да дават всеки ден по пет лева за цигарите, още не мога да се начудя кой родител с целия си акъл им дава толкова много пари, но ако тези деца отделят 5 лева седмично не за цигари, а за благотворителност, всяка седмица ще се събират по 975 000. Осъзнавате ли ,че това е почти един милион? И все пак не мисля, че това е работа на децата. Просто тези родители, трябва да разберат, че техните деца някак си ще оцелеят без  5 лв дневно. Не може да виним само децата. Виновни са и родителите, които са ги оставили без контрол, без надзор, без грижи. Оставили са ги на произвола и сега се чудят, защо дъщеря им е на 13 и е бременна.            
           Скъпи родители, няма нищо лошо да правите вашите деца щастливи, но това ли е начинът? Възпитанието е най-важното нещо, което едно дете трябва да получи в първите години от своя живот. Без възпитание как може едно дете да се научи да уважава другите, да ги толерира и подкрепя? И все пак за всичко е виновно обществото ни като цяло. 
           Когато една държава,е толерантна с народите, които живеят в нея,тази държава процъфтява. Пример за това е най-дълго просъществувалата империя – Римската. Римляните били толерантни с поробените народи. За разлика от други империи, те не унищожавали всичко наред. Запазването на религиите,празниците и обичайте на другите народи, помогнало за изграждането на една империя просъществувала близо 15 века. Те дори съставили „Едикт за толерантността на Галерий”, с който се дава молитвена свобода, отменя се инкриминацията на християнството, гарантира се сигурност на домовете и живота на изповядващите го като на останалите граждани в Римската империя.
           Според Майкъл Уолзър („За толерирането”)-мирното съвместно съществуване винаги е нещо добро. Може би не сме достигнали темпото на Римляните, но все пак съм забелязал, че в последните години на моето съществуване, все повече хора обръщат внимание на другите етноси,на хора, които не са като тях и прочее. Различните етноси се приобщават към обществото,работят нормални професии. Навлизат все повече адвокати,медици и бизмесмени от други етноси. Забелязваме как нашата малка държава се държи толерантно и вероятността това да ни помогне в бъдеще е много голяма. Да не забравяме, че когато има мир в една страна, тя е по-силна и успяваща.Но дори и свестните българи които живеят нормален живот, не могат да направят нещо,  когато даден етнос отхвърля собствените си братя и сестри. Друг социален проблем свързан с толерантноста е , че дори и българите да са толерантни с даден етнос, това не значи, че хората в етноса са толерантни със своите събратя. От познати знам , че ако в ромският етнос  даден индивид знае повече от другите, образован е или има сериозни амбиции за бъдещето, той бива отхвърлен от своето общество. Как ли се чувства човек, който не е приеман в обществото, защото е от друг етнос и в същото време е отхвърлян от своя е поради това, че знае повече от тях. Според мен всички тези амбицирани хора, които не са направили нищо лошо на другите, образоват се , мислят и действат, трбява да бъдат приемани в обществото и толерирани като всички други. Немислимо е да отхвърлиш някой , защото е по-умен от теб, най-малкото е ,че можеш да научиш много от тези хора.. Имам щастието да съм роден през 90-те години на миналия век.                    
          Пропуснал съм времето на тоталитарно управление , сериозна расова нетърпимост, религиозна нетолерантост и прочее. Свидетел съм на бурни промени, свързани с интегриране на чуждите раси в обществото, осигуряване на подкрепа на нуждаещите се, всеобща толерантност и аха да си помислим, че всичко ни е наред се оказва, че представата ни е малко по-различна от реалността. Истината е ,че много хора толерират каузи и общества с цел да се издигнат в очите на някого, да забогатеят или просто да станат популярни. Нима това е целта? Нима за да помогнеш на някого трябва да ти се плати? Нима трябва да получаваш възнаграждение, защото търпиш някого? 
         Много хора са загубили разсъдъка си и са станали, както се пееше в една песен – материалистични хора в материалистичен свят. Всички казват : духовното пред материалното, но колко го мислят?Колко хора биха жертвали безвъзмезно средства и усилия в името на кауза, независимо дали си струва или не? Тези въпроси са на дневен ред и трбява да бъдат сериозно разгледани, защото ако продължаваме да мислим само за нашето съществуване без да се замисляме за хората около нас, няма да излезе нищо хубаво. Нашата държава има още много да се учи какво точно е толерантност.
          И може би тъжната истина е, че думите „ заедно ,въпреки различията” са само мит. Или може би е точно обратното? Историята осъвременява миналото. Това ще рече, че гледаме на миналото с модерни възгледи и не се замисляме как са стояли нещата тогава. Не обръщаме внимание на това, че времената са се променили коренно и упорито и безсмислено държим на гледната си точка, независимо колко глупава е тя. В историята на българия има прояви на разбиране и мирно съжителство . Тези прояви продължават и до сега, но ако продължим да толерираме простотията, проявите ще започнат да стават все по-малко и малко. Представете си, тези деца, за които ви говорех. Как ли ще изглеждат на 20? Та те имат всичко сега, какво, ще искат после -да завладеят света? Трябва да спрем толерирането на подобни прояви докато все още можем.

                                                                                     
От екипа на: „В час ли съм?”



Приятен ден :)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

    



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vchaslisam
Категория: Лични дневници
Прочетен: 15537
Постинги: 3
Коментари: 0
Гласове: 5
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930